Облигациите по ЗУНК в структурата на вътрешния държавен дълг
РЕЗЮМЕ
В статията се изследват характеристиките на облигациите по ЗУНК и тяхното въздействие върху реалния сектор, банковата система и състоянието на държавната задлъжнялост на Р. България.
Операциите по преоформяне в държавен дълг на необслужвани кредити, закрепени законово със ЗУНК, имат за цел подобряване ликвидността на държавните предприятия и укрепване на финансовата им стабилност. Практиката показва обаче, че изготвянето на оздравителни програми не решава проблемите с ефективността на производство и мениджмънт в посочените предприятия.
Втората важна цел, преследвана с цитирания нормативен акт е изчистване кредитните портфейли на търговските банки. (Последното е изрично изискване на СБ във връзка с предоставянето на първите два транша от заема SAL). Облигациите по ЗУНК могат да се използват като платежно средство при касови приватизационни сделки и следователно евентуалните инвеститори предоставят ликвидни средства на банките-държатели на ЗУНК облигации. Самите облигации по ЗУНК, обаче са ниско доходни и този факт също трябва да се има предвид при оценка въздействието на разглежданите ДЦК върху финансово-кредитната система на страната.
Следователно заложените в ЗУНК разпоредби не решават проблемите в реалния и банковия сектор. Независимо от промените в правителствените екипи през периода 1991-1997 г., практиката на пряко ангажиране на бюджета с проблемите на реалния и банков сектор са запазва. Тази практика затруднява приспособяването на икономическите субекти към пазарни условия и формира очаквания за последващи операции по преоформяне на задължения.
Налага се изводът, че ангажирането
на бюджета има смисъл само ако е извършено
еднократно, а адекватната фискална
политика изисква налагането на твърди
бюджетни ограничения на производители
и финансови институции.