Теоретични основи на фискалната децентрализация и резултати от
въвеждането й в България
РЕЗЮМЕ
Извършеният в разработката анализ налага следните по-важни изводи и препоръки:
Първо: Принципите на фискалния федерализъм в Р. България се въвеждат с разбиране относно необходимостта от ясно разграничение между правата и отговорностите на местната и централната власт. В тази връзка позитивна оценка заслужава нормативното разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети, на местни и делегирани от държавата. Следва да се подчертае, обаче липсата на стабилна и дългосрочна регламентация на този въпрос.
Второ: Фискалната децентрализация разширява правомощията на общините в Р. България. Доказателство в тази посока е възможността на местните власти да завишават нормативите за делегирани дейности, да се разпореждат с реализираните икономии от средства за финансиране на делегираните дейности, да извършват капиталови разходи над предвиденото. Тук е мястото да се отбележи и друг аргумент в подкрепа на тезата за разширените местни правомощия – на общините е делегирано право сами да определят постъпленията от общинска собственост, размерът на местните такси, цените на услугите и правата, предоставяни от общината и др. при съобразяване със законовите принципи и изисквания. Направеното, обаче следва да се оцени като недостатъчно.
Трето: Фискалният федерализъм разширява обхватът на местните отговорности. Така например законопроектът за общинския дълг, изготвен в изпълнение на програмата и концепцията за финансова децентрализация, изрично предвижда управлението на задълженията да се осъществява на местно ниво. Нормативният акт въвежда ясни правила за емитиране на облигации, за ползване на банкови кредити и за поемане на общински гаранции. От тези позиции постановките в законопроекта могат да се оценят позитивно.
Четвърто: Тенденцията на съкращаване дела на разходите, осъществявани на местно равнище по отношение общите разходи по консолидирания бюджет, не короспондира с принципите на фискалния федерализъм. Следва да се посочи, че така изчисленият показател на децентрализация в Р. България за 2003 г. (15,9 %) е значително по-нисък от средния за ЕС.