Идейна база на фискалния федерализъм

РЕЗЮМЕ

Теоретичните основи, на които се изгражда концепцията за финансова децентрализация и възгледа, относно необходимостта от разширяване на местното самоуправление, могат да се обобщят в следните насоки: 1. класическа школа; 2. неокласическо направление; 3. теория на публичния избор; 4. съвременна теория на фискалния федерализъм; 5. политически либерализъм.

Изследванията на А. Смит и Д. Рикардо са изходен пункт при анализ на позитивите от децентрализираното предлагане на публични блага. Цитираните автори поставят ключови въпроси, касаещи обхвата на приходните и разходни правомощия на местните юрисдикции. Изследванията на представителите на неокласическото направление, от своя страна, осигуряват методологичната база, на която се изгражда съвременната теория на фискалния федерализъм. Теорията на общественото благосъстояние и концепцията за ефективност по Парето позволяват да се анализира рационалността на обществените (национални и/или местни) проекти. Използвайки анализът на Пигу и Парето представителите на теорията на обществения избор разработват конкретни модели за ефективно предлагане на публични, вкл. клубни блага и открояват проблемните области при практическата реализация на моделите.

Съвременната теория на фискалната децентрализация разглежда редица теоретични и практико-приложни аспекти на организацията на местното самоуправление, приоритетно във финансовата област. Базисен пункт в изследванията се явява моделът на Ч. Тибо. Хипотезата на Ч. Тибо аргументира заключението, че при определени допускания решенията на местните власти осигуряват Парето ефективно разпределение. Анализът на негативните страни на конкуренцията и ползите от междуобщинското сътрудничество формира самостоятелно течение в съвременната теория на федерализма.

В публикацията се извежда заключението, че идейната база на децентрализацията е в известна степен противоречива. Състоятелността на федерализма може да се изведе, както от позициите на консервативната концепция, акцентираща върху необходимостта от ефективност, така и от либерална гледна точка. Либералните принципи, фокусирани върху автономността и разума на индивида, и суверенната воля на народа напълно се вписват в по-общата философска аргументация на необходимостта от местно самоуправление.