Субсидиарност и регионална разходна свобода

РЕЗЮМЕ

Субсидиарността, чието приложение в публичния сектор изисква проблемите да се решават на нивото на държавна власт на което възникват, осигурява едновременно информирано, ефективно и съобразено с предпочитанията на гражданите управление. 

Практическата реализация на субсидиарния принцип предполага приоритетно да се обосноват разходните отговорности на вертикалните нива на управление в публичния сектор. Отчитайки посоченото, в публикацията се изследва функционалното разпределение на разходите между централното правителство и регионалните (общинските) власти. Конкретното разходно разпределение и степента на регионална разходна свобода се обосновават с критериите икономическа ефективност, административна ефективност, политическа отговорност и фискална справедливост. Анализират се базисните теоретични модели за разпределение и се предлага комплексен, приложим в българската финансова практика модел, осигуряващ едновременно разходна свобода на общинско равнище (спазване принципа на субсидиарност) и макроикономическа стабилност. През призмата на изградения авторов модел се изследва бюджетната практика на българската държава и се аргументира тезата, че в сферите на данъчно-бюджетната политика, политиката на трансферни плащания и в областта на образованието и здравеопазването, реформирането на националния публичния сектор, в посока разширяване приложението на субсидиарния принцип, следва да се активизира.