Макроикономически ефекти на фискалната децентрализация

РЕЗЮМЕ

Последните три десетилетия се характеризират със засилен теоретичен интерес към проблемите на мениджмънта в публичния сектор. Необходимостта от повишаване ефективността на държавното управление, нуждата от подобряване качеството на предлаганите публични блага и стремежът за последователно прилагане на субсидиарния принцип са сред основните мотиви за реформа в публичния сектор. В редица държави от централна и източна Европа, Азия, Латинска Америка и Африка решението на изведените проблеми се свързва с провеждане на политика на административна, в т.ч. фискална децентрализация. 

В много случаи, в т.ч. в Р. България, процесът на предаване на правомощия и отговорности от централното правителство към регионите стартира в условията на слаб административен капацитет на местно равнище и при липса на задълбочен анализ относно въздействието на децентрализацията върху основни макроикономически параметри. 

Ясно трябва да се подчертае, че общотеоретичната, дедуктивна аргументация на ползите от фискалната децентрализация, както и абстрактното заключение, че негативите на процеса са принципно преодолими, не дават достатъчни основания за прилагане принципите на децентрализацията в практиката. 

Целта на настоящата разработка е да се изследват макроикономическите ефекти на фискалния федерализъм. Необходимостта от подобен анализ в условията на икономически спад, свиващи се бюджетни приходи и несигурност относно параметрите на фискалната политика е безспорна. Актуалността на изследвания проблем допълнително се подчертава от факта, че процесът на децентрализация в Р. България е на практика стопиран. Последното предоставя възможност за преосмисляне на целите и очакванията на публичната власт.